Пристрастяването към хазарта придобива страшни размери сред българите, предупреждават психотерапевти. Основните причини за това са отчаянието от драстично падналите доходи в контекста на икономическата рецесия и липсата на добре платена работа, обяснява бургаският специалист Надя Стоянова.

В самоизолацията им, единствената компания на такива хора ставали игралните автомати и рулетката.

Според съвременните психолози пристрастените към хазарта притежават интелект, който е доста над средния, и често са с високи професионални постижения. Самите те се описват като хора на крайностите - или много добри, или много лоши. Според психологическия им профил те често скучаят в компанията на други хора, избягват сериозните конфликти с помощта на лъжи и обикновено са добри организатори, но лоши изпълнители. Зависимите от хазарта освен това не обичат да вземат пари назаем, но ако го направят, вземат големи суми и то с нарастваща честота.

Според данни на Института по социология към БАН в периода 1992-1996 г. у нас са били отворени 48 казина и са работели около 82 000 ротативки. За сравнение, по същото време в Италия са функционирали едва 17 казина, в Австрия е имало 32 хил. ротативки, а в Белгия - 18 000.

През 1998 г. оборотът в българските казина надвишава многократно този в Германия и Испания. По това време се говори за над 11 хил. българи, зависими от хазарт. При това докато по света само 3-12% от участниците в хазартни игри показват признаци на зависимост, у нас процентът е 30-35.

Един от рисковите фактори за пристрастяване е достъпността до игрите в млада възраст. Компютърната зависимост, особено при подрастващите, също набира голяма скорост в България. Тепърва последиците от нея ще стават все по-видими, предупреждава бургаската психоложка, според която проблемът не се отнася само до децата и младежите, а и до възрастните хора.

Стоянова признава, че специалистите все още нямат достатъчно натрупан опит в това отношение.