Проведено социологическо изследване показа, че само 8 % от българите през последната година са искали да работят за някоя мутренска организация, но не са успели. Това сочат данните на АССА-М на тема: "Обществени нагласи в края на третата година от членството на България в Европейския съюз", което бе представено от доц. Михаил Мирчев.

Изследването е по поръчка на евродепутата от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Илияна Йотова. То се провежда за трета поредна година и има за цел да проследи основни тенденции в нагласите на българите след присъединяването на страната ни в ЕС. В изследването са участвали 1180 души от цялата страна.

На въпрос дали анкетираният или някой от семейството му е работил в мутренска организация през последната година посочените отговори са: „да – като основна работа” – 1,6%; „да – допълнителна работа” – 3,4%; „не – въпреки, че имахме желание” – 8%. „не – не желая” – 87%.

Според 11 % от анкетираните съвсем нормално е в България в момента да се работи в някоя мутренска организаци и "Не е нормално, а дори е срамно" - според 46%.

След 3 години членство в ЕС

31% от българите категорично не се чувстват европейци.

Данните сочат, че 43% от българите се чувстват европейци в малка степен, а в голяма степен европейци се чувстват 26% от участвалите в проучването.

Само 34% от младите хора се смятат за съпоставими с останалите младежи в Европа. Всеки четвърти младеж категорично не се чувства европеец, а всеки 4 работник се чувства европеец.

Ползи и вреди от членството

23% от българите и техните семейства са имали полза от членството на България в ЕС.

39% от запитаните са казали, че не са имали нито полза, нито вреда от членството. Отговор „имахме полза и вреда” са посочили 7% от анкетираните.

Вреда от членството на България в ЕС са имали 15% от участвалите в изследването. По думите на Мирчев ползите са разпределени предимно в София – 30%. Данните сочат, че за 40% от българите дали България е в ЕС или не - е все едно.

Социологът Михаил Мирчев отбеляза, че кризата удря най-богатите, а средните класи успяват да си съхранят статуса. При средната класа доходите са намалели от 12% през 2007 г. на 5% през тази година. При работническата класа доходите са намалели - от 4% през 2007 г. на под 1% за тази година.

При изследването се стига до извода, че няма съществена разлика в нагласите на хората по отношение на това дали са оптимисти или песимисти за България от 2007 година насам - големи оптимисти са 12%; „общо взето съм оптимист” са посочили 50% от запитаните; „общо взето съм песимист” – 31%; „голям песимист” – 8%.

Оптимистите в малките населени места намаляват. Върви се към умерен оптимизъм у нас. 46% от анкетираните се тревожат за своето бъдеще, а много се страхуват за бъдещето си 8%.

На въпрос дали успяват в живота 9% са дали отговор „да”, 54% – „по-скоро да”; 30% - „по-скоро не”; 7% - „не”.

"Тези данни са почти еднакви през изминалите 3 години, въпреки кризата сега. Но това може би се дължи на това, че българите са си все в криза", коментира Мирчев. Той обясни, че пътуващата група от страната ни има съвсем лека тенденция на свиване. На въпроса колко пъти пътувахте в чужбина отговорите са: веднъж – 16%; 2 пъти – 5%; 3 пъти – 1; 4 пъти и повече – 2,5; не са пътували – 76%.

По повод зачитането на правата на купувача българите са посочили, че „има защита в голяма степен” – 2,4%; „само от части има защита – достатъчно е” – 13%; „само отчасти – не е достатъчна” – 47%.

Видимо влошено е качеството на следните видове стоки: хранителни стоки; безалкохолни напитки; детските стоки; книгите и учебниците; техниката за дома; облеклото и обувките.