В продължение на векове дилемата, пред която е изправен Иран е да осигури националното оцеляване и независимостта си пред лицето на по-силни регионални империи, като Отоманската и Руската. Въпреки, че Иран винаги е бил по-слаб от тези големи империи, той оцелява по три причини: географските дадености, природните ресурси и дипломацията. Планинският терен на Иран и голямата му територия прави нахлуването на чужди сили в страната трудно и опасно. Иран същевременно е бил в състояние да мобилизира достатъчно сили, за да възпре атаките. В същото време Иран провежда умна дипломация, настройвайки външните сили една срещу друга.

Навлизането на европейските имперски сили в региона усложниха положението в Иран през ХІХ век, като Британската империя притиска Иран от Запад и от Арабския полуостров, след края на Първата световна война. Това съвпада по време с преминаването на глобалната икономика към икономика базирана на петрола. Тогава, както и сега, районът е основен източник на петрол. По причина на петрола, глобалните сили не загубват интереса си към региона, докато регионалните сили нямат друга опция, освен да защитават позициите си на петролна сила.  По времето на шаха, както и в последствие на аятоласите, стратегията на Иран се повтаря: възпрепятстван от географията, защитаван от дефанзивни сили и ангажиран в сложни дипломатически маневри.

Визията на Иран – страна по същество с отбранителна система на сигурността, като регионална сила остава същата. Иранският шах се надпреварваше със Саудитска Арабия за конторол над Оман и мечтаеше за ядрено оръжие. Ако премахнем риториката, ние виждаме приемственост в иранската стратегия по време на  Втората световна война. От времето на Втората световна война Иран трябваше да противодейства на регионалните сили като Ирак, с който води продължителна война, която струваше на Иран един милион жертви. Докато САЩ остават определяща сила глобално и в региона, Техеран трябваше да се приспособява към Америка. За политиката на шаха това означаваше пълно подчининение на САЩ, като същевременно се опитваше да контролира американските действия. Ислямската република се оказа по-успешна, отколкото шаха. Техеран провеждаше поликтика на дезинформация преди войната с Ирак през 2003 година, стараейки се да убеди САЩ, че нахлуването в Ирак е по-лесно от военна гледна точка и че там американците ще бъдат посрещнати с отворени обятия.

В резултат на тази маневра, Иран постигна две цели. Първо, американците се освободиха от иранския главен враг – Саддам Хюсеин. Второ, Иран принуди САЩ да се изтеглят от Ирак, създавайки вакуум в Ирак и подкопавайки доверието в американската политика.
Тази стратегия има и едно настъпателно измерение. Изтеглянето на САЩ от Ирак откри възможности Иран да запълни вакуума. Геополитиката на района създаде една перспектива за усилване влиянието на Иран в региона. Първо, колапсът на Съветския съюз премахна заплахата от Север за Иран. Второ, затъването на САЩ в Персийския залив и Афганистан намали възможностите за американски действия срещу Иран.
Сега Иран има възможността да претендира за статут на регионална сила. В Техеран разбират, че настроенията на глобалните сили се промениха неочаквано, включително за САЩ. Следователно са осъзнали, че колкото по-агресивно действат, толкова повече САЩ могат да наложат стратегия на възпиране. В същото време САЩ могат да действат по същия начин, дори без иранския фактор.

Сега казусът на Иран прилича на казуса Северна Корея – тя стана възлов проблем в американската политика към страните, развиващи ядрени сили. Северна Корея осъзна, че ако има на разположение преносими ядрени оръжия – главно с ракети, може да се окаже опасно, но програма за развитие на ядрени оръжия дава в ръцете на Пхенян силен коз. Това беше добре разбрано и от Иран.

Израел обаче има друг поглед върху иранската ядрена програма, която не заплашва САЩ, но пряко ще заплаши самия Израел. Проблемът е, че Тел Авив трябва да се доверява на разузнавателните си служби, относно иранската ядрена програма, защото САЩ могат да си позволят погрешна оценка, но Израел не може. Ядрената опция е част от манипулацията на Иран на регионалните и глобални сили, нещо което е историческа традиция. Но една нова и може би по-значима ситуация е в ход в Сирия.
Значението на Сирия за Иран е несъмнено, което се вижда от факта, че ако сирийският режим оцелее, това до голяма степен ще бъде благодарение на Иран. Колкото повече Сирия се изолира от останалия свят, толкова повече тя става зависима от Иран. Това може да доведе до формиране на иранска сфера на влияние, простираща се от Афганистан до Иран. В резултат на това, ще се промени баланса на силите в Близкия Изток, като Иран ще придобие преобладаваща роля. Тази сфера на влияние на Иран му носи три силни коза. Първо, това ще накара САЩ да се откажат от намеренията си за смазване на Иран, тъй като това ще отключи опасни и непредвидими последствия. Второ, иранският режим ще се легитимира вътрешно и международно, най-вече като позиция в Близкия Изток. Трето, Иран може да предивика преразпределение на приходите от петрола.

Иран е манифестирал своята стратегия в различни идеологически обвивки. Иранският шах, който мнозина смятат за мегаломанен, преследваше своята стратегия много внимателно. Сегашният режим, също така е внимателен в действията си, но риториката и идеологията могат да заблудят външните наблюдатели.

Дългосрочната иранска стратегия, преследвана от ХVІ век насам, когато Иран /Персия/ стана ислямска, вижда днес своя шанс. Целта на Техеран е да използва парализата на Америка, като същевременно се възползва от ефекта на оттеглянето на САЩ от Ирак.

Съденените щати ще трябва да се приспособят, за да задоволят исканията на страните от тяхната коалиция за свободен достъп до петрол и ограничаване на конфликта в региона. Иран преследва две цели. Първата е да избегне всякъкво изненадащо действие, което да даде повод за удари от страна на коалицията. Второто е да създава разногласия в коалицията, предизвиквайки САЩ да повторят политиката си срещу ядрена Северна Корея. Ако ядрената програма  на Иран предизвика израелски въздушни удари, Техеран може да обърне това в своя полза. Иранците разбират, че ядрените оръжия са опасни, но да имаш програма за тяхното създаване носи определени предимства. Въпреки това, ключовият момент не е ядрената програма. Тя е само средство за отвличане на вниманието от това, което става сега в Близкия Изток – промяна на баланса на силите  в полза на Иран.