Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2010 14:49 - Атанас Буров - "Срещи с Буров" част I
Автор: lubomir33 Категория: Политика   
Прочетен: 42946 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 19.05.2014 14:33


Има книги които те грабват от първата страница и не можеш да спреш, докато не ги прочетеш. Тази е една от тях.
В увлекателен стил Атанас Буров, който безспорно има талант на разказвач, говори за парите, политиката, историята и още много други неща. Преживял много
възходи и падения през бурният си живот , той остава докрай верен на Отечеството си и не го напуска преди комунистическият преврат от 1944г., въпреки че е имал тази възможност и е предчуствал какво го чака след установяването на "народната власт".
Но както казва самият Буров -

"Ако ще се мре - в България да се мре. Не другаде. Защото човек без майка и без Родина е парцал, той е нищо. . ."

Приятно четене!
 

Предговор
 
Книгата „СРЕЩИ С БУРОВ" на Михаил Топалов-Памукчиев е плод на стенографираните в продължение на десет години разговори с Атанас Буров, личност с рядка житейска съдба:
два пъти министър на търговията, промишленост­та и труда в кабинетите на д-р Стоян Данев и Алек­сандър Стамболийски; министър на външните работи и вероизповедания­та в кабинета на Андрей Ляпчев; министър без портфейл в кабинета на Константин Муравиев; организатор на най-могъщото банково дело и бан­ково разузнаване в България; общественик и... затворник и най-вече - Българин.

Приятни СРЕЩИ С БУРОВ!

Може да изтеглите цялата книга в pdf формат от
www.mediafire.com/

Част I

Атанас Буров бе под домашен арест в дома си на улица
„11 август" 1, където е сега централата на АПН. Това беше един разкошен апартамент, обзаведен според тогавашните ми разби­рания смайващо.

- Господин Буров, Вие познавате световната история и поли­тика...

- Да речем.

- Обиколили сте целия свят...

- Истина е.

- Учили сте и сте живели във Франция, Швейцария, Герма­ния...

- И в България.

- Кое според Вас е най-ценното качество на един народ?
  То­ва, което Вие уважавате най-много.

- Труден въпрос, господин Памукчиев. Много труден.
Аз ми­сля, че най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството. Не скромността. Не честността. Не и трудолюби­ето. Защото се доказа, че най-трудолюбивите народи най-често стават плячка на негодниците, като асирийците и немците. По­следната война го доказа.


Аз живеех с мисълта до вчера - до май 1940 година, че на света има три страни, само три страни, които са готови да умрат, да загинат, но да не превият врат и коляно пред противника си, пред своя враг.

- И кои бяха те?

- Русия, Англия и Франция. Обаче като видях, че Франция преви врат и коляно пред немеца, загубих тази вяра в нея. За мене французинът не е това, което съм си го представял. Само Русия и Англия са двете страни на света, които са готови да ум­рат, да загинат, но да не позволят враг да се гаври с тях.

Защото с победения винаги се гаврят. Ебат му жената, изнасилват му де­цата - той мига и мълчи. Душат го, бесят го. колят го - той пак мълчи. Изземват му всичко, дори децата - той пак мълчи. Няма нищо по-страшно от това да те победят. Само Русия и Англия не позволиха на Хитлер да се гаври с тях. И затуй аз най-много уважам тези два народа.

И ценя най-високо това тяхно качество - родолюбието, гордостта на нацията. Нация без гордост не е нация.


Никой друг народ, освен английския и руския, не застана пред немеца и не му стовари юмрука си в зурлата. Само тези два народа казаха „Стой. До тук”. И му превиха врата.

Казвате тру­долюбието. . . Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари - това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потреб­ност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е напра­вила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин... Тя му еба майката. Тя го накара да празнува мишин ден, бабин ден, Зарезан, Свети Силвестър - и все не се работи. Все се пие и се почива. Тя впиянчи тоз хубав наш народ, тя го направи дембелин,хайлазин.

- Защо, питате ме Вие, господин Памукчиев, българската ли­тература не прекрачи границите на България. Защо не се преве­жда по света, като френската, английската, руската, испанска­та? Защо? Защото нашите писатели са хайлази. Дембели, не по­знават силата на труда и на таланта. Те разчитат само на талан­та. Природата надари Яворов с най-великия поетичен гений на света. Той бе по-надарен от Гьоте, от Шилер, от Байрон, от Пушкин - не ще и съмнение - това Ви го казвам аз, който съм изучавал и чел световните автори, който съм бил на „ти" с Яво­ров.

Аз, който знам цялата му драма, комедия и трагедия. Него­вият живот не е само една трагедия, както дрънкат вашите писачи-глупаци. Те не могат да разберат един гений. Гения го разби­ра само гений. И за гения трябва да пише само гений. Какво зна­чи това „трагедия". Трагедията е полукомедия. Млад, хубав мъж, надървил хуй като кросно, с гореща тракийска кръв, с арабски примес, ще остане само с една жена? Къде го търсиш ти, како Лоро? Къде? Кой хубав, здрав, гениален мъж, като Яворов е останал само с една фуста? Кой? Няма такъв. Яворов си бе курварче от световна класа.

В Париж, когато са били на стаж на специализация с Елин Пелин, са били като два полюса. Пелинко, шопчето Пелинко, си е кътало сантимите, събирало си е паричките да си купи кими костюмче, кими калеврици, кими книжки. . . А Яворов е изучавал тънкия занаят. Той с поет. Той не пести. Той не мисли за утрешния ден като бати си Пелинко.

Тракиецът си е тракиец. Ако търсите ценните качества на българина, господин Памукчиев, търсете ги в Тракия, а не при шопите. Елин Пелин никога не е посещавал изложби, галерии, а Яворов винаги е бил там.
Елин Пелин най-много да е платил на някоя курва за половин час.
Яворов е бил естет и е ухажвал красавиците на Париж.
За­щото е поет, а поетът не е като другите хора. Той е бамбашка човек. Надарен е от природата да създава красота и поезия, а не да създава недоносчета.

Хвалят Елин Пелин - „голям писа­тел, голям творец".
Че какво му е голямото? Той няма нито една книга, нито един разказ, които да могат да изскочат вън от България. „Земя" е недоносче с лош край. Брат убива брата си - банална история, сълзлива трагедийка и толкоз. „Гераците" - хубава работа, но чисто шопска история.

- Има разкази.

- Разкази всеки може да напише. Дай ми „Война и мир", дай ми „Престъпление и наказание", дай ми „Бруденброкови", дай ми „Фауст"или „Ад" - това искам аз от българските писатели. Щом един българин - Григорий Цамблак се е удостоил с честта да бъде на Констанцкия събор, да съди Ян Хус. да бъде в сине­дриона на великите магистри и съдници от световен ранг, защо българските писатели да не бъдат в синедриона на великите творци на всички времена - като Данте, като Лев Толстой, като Достоевски, като Гьоте, като Шилер, като Байрон? Защо? Как­во им пречи?

- Какво според Вас им пречи, господин Буров?

- Липсата на трудолюбие. . . Липсата на „гащи", на "дупе".

Да седнат и да мислят, да работят, да преработват, да живеят само с книгите си, само с идеите си, само с творчеството си. Ето, това им липсва. Българинът, като седне да работи се сеща, че" трябва да изживее живота си доволно и щастливо, „да не се мине". Надърви го и тръгва да търси нещо за ебане. Ето, това му ебава майката на българският писател, поет, художник, журна­лист, артист, ковач, хлебар. . . И то, ако може да е без пари и да е чуждо. Българинът не е научен да плаща за своите удовол­ствия. Той гледа да мине гратис. А така не дават никъде. Само Яворов бе артист в това отношение - никой друг. Затова и всич­ки жени на София бяха негови и го обичаха. Не е имало случай Яворов да пожелае жена и тя да му откаже.

А Евгения Марс си играеше с Иван Вазов. Тя го направи на стари годин за смях.

- Защо?

- Защото знаеше цената си и го правеше само за пари. Тя го изцеди като лимон - обра му всичко. Даже и лавровия му венец взе. Не той и го даде. Тя го взе срещу едно ебане. Искате от мене интимни неща, истински истории, без грим,без красота, без под­плата. Ето Ви ги.

Аз съм бил в партийното бюро на нашата Народна (не Народняшка, както вие, комунистите, я наричате) партия. Народ­на. Русофилска партия, това беше нашата партия. Аз и Вазов бяхме в нейното партийно бюро до 1921 година, до смъртта му...

Аз го познавам добре. Той умря беден, обран от онази курветина, наречена Невена Елмазова, майката на онова копеле - Па­вел Елмазов.

Вазов бе полов атлет. Полов гигант , полов гений, но стиснат човек. Пинтия. Боеше се като всеки самотен, стар човек от глад и немотия. Затова пестеше парата. Невена Елмазова реши да си играе с него и да го обере. Тя бе родена сводница и прости­тутка от световен ранг. Красива, нежна, чаровница, но с поква­рена душа. Жадна за пари. И намери златната мина у Иван Ва­зов.

Аз я срещнах един ден на улица „Раковски" и „Вълкович", пред дома на Вазов. Бях спрял да запаля цигарата си и тя излезе от дома му. Заговорихме с нея, поканих я в „Юнион клуб", на чашка абсент.

Обичам Вазов. Тогава още повече го обичах. Той ни бе като баща на нас, младите, като духовен вожд . . . Казах й:

- Госпожо, позволете ми да Ви попитам само едно нещо.

- Кажете, господин Буров - каза тя, кокетно, разбира се. Коя жена не е кокетка. Нито една не може да каже „аз не съм ко­кетка". Кокетството в жената е първата й природа. То с нейната същност, като аромата на розата. Жена, която не е горда, че е кокетка, не е жена.

- Госпожо - рекох аз, - какво мислите за Иван Вазов, бихте ли се омъжили за него?

Тя се засмя. Разказвам Ви го, господин Памукчиев, за поука в работата си с жените, защото сте млад. Тепърва ще им ядете попарата и ще им берете страха.

- Господин Буров - каза ми тя, - това не може да стане нико­га.

- Защо? Иван Вазов е доходна партия.

- Глупости. Освен една пенсия и един хонорар той няма нищо друго.

- Има хубаво име.

- С име не се живее.

- Има кредити във всички банки.

- Той няма нищо защото не може да представи никакви га­ранции, освен себе си, името си, славата си. А банките не щат имена. Искат полици, пари, стоки. А той ги няма.

- Вие, разбира се, не сте му казали това нали?

- Разбира се, че не. Как ще му го кажа. Аз съм хубава, млада жена и бих се омъжила само за мъж като Вас. Банкер или син на банкер.

- За фабрикант?

- Не.

- Защо?

- Те са измъчени хора. И от работа не им остава време за любов.

- Любовници Вие лесно ще си намерите.

- Българинът не само, че е свидлив, но е и ревнив - каза ми тя.

Аз се обидих, но премълчах. Реших да водя разговора до­край, да разбера що за човек е това, що за жена, що за манта­литет, що за любовница. Казах и:

- Ако аз Ви предложа, бихте ли се омъжили за мен?

- Не.

- Защо?

- Вие сте по-нисък на ръст от мене.

- Но аз имам пари.

- Само с пари не се живее.

- А с какво?

- С красив, представителен мъж като Иван Вазов и с богаташ като вашия баща - висок, стегнат, хубав човек . . .

- Значи, аз не съм хубав?

- Вие - каза ми тя - сте само един приятен, забавен събесед­ник, който може да ме доведе в “ Юнион клуб", да ме почерпи един абсент, или два, да ме заведе в квартирата си и да иска да ме прекара. Но аз не се давам така евтино, господин Буров. Аз съм скъпо поддържана жена. Аз и затова се разделих с мъжа си,защото той нямаше средства да ме поддържа. Ние красивите жени си знаем цената. Само Лора Каравелова не си знаеше цена­та и се ожени за един голтак. За един поет. С поета само се спи, но не се жени човек за него. Той ни се води ни се кара. С нищо не може да му се угоди. Освен, ако е разведен, като Иван Вазов и има нужда от жена. Като съпруг поетът е измет нула. Той е капризен, жесток и иска светът да живее само заради него. Зато­ва аз никога не ще се омъжа за Иван Вазов.

Колкото жени на поети познавам, всички са или много самот­ни, или много нещастни, или много потиснати. Трябва да си са­мо Невена Елмазова или Лора Каравелова за да опознаеш по­етите.

Явно че Лора се излъга с Яворов . . .

Това, господин Памукчиев, ми каза Евгения Марс - Елмазова, истинското име на която е било Невена , но се беше прекръ­стила на Евгения, защото било по-европейско.

Курва и в името си . . .

- Какво стана по-нататък?

- Пихме по два-три абсента, настроих я като китара или ман­долина, за фина свирня, заведох я в моята квартира и там тя ми удари ритника. Не бутна.

- Защо?

- Защото и аз, като всеки българин, помислих да мина с три абсента, по левче - три лева. Хубавата жена не ще три лева, тя иска минимум три златни наполеона или три жълтици, с образа на Франц Йосиф. . .

Това е българинът. Все иска да ебне без нари. Ама не дават така. Не се лъже българката. Тя е винаги по-умна от българина. Защото тя го ражда и възпитава. Тя му дава своя ум и своите навици.

Не искам да кажа нищо лошо за госпожа Елмазова, но тя та­ка зле възпита своя син, че той стана евнухът, сводникът и по­смешището на София. Той е мелез - между арабин и българка.

Това не е истински българин. Елмазова - Евгения Марс, бе вярна на името си. Тя бе войнствена жена и спечели милиони чрез плъттаси. И то лягаше само с фабриканти и с банкери...

- Вие й завиждате . . .

- Не. Казвам Ви истината, господин Памукчиев. Има един сой жени, които знаят да продават насладите на грам като хал­вата. Тя бе от тях.

И знаеше цената си. Българката затова не стана голяма писателка, като Мичел, като Пърл Бък, защото бързо се развращава, бързо се отвращава от големия труд на твореца.

Аз познавах много талантливи жени българки. Те си остана­ха само с таланта си. Не оставиха нищо.

- Защо?

- Защото не дадоха цена на таланта си. Даде му цена само Елисавета Белчева-Багряна. Нейният талант не е голям. Тя е средно надарена жена като поетеса. Може би - повече като лю­бовница да я бива, не знам. Но като поетичен талант заслужава оценка четворка. Не дори петица . . . Но се разведе овреме, на­пусна мъжа си, прибра сина си и край - отдаде се на поезията. Като че ли разводът е естествено състояние на жената и мъжа, господин Памукчиев.

- Откъде съдите?

- От Иван Вазов. Щом този българин се разведе, какво оста­ва за нас, по-простите хора.

- Но Вие никога не сте се развеждали.

- Пазил ме бог. Развеждат се само глупаците.

- Значи и Вазов е глупак.

- Абсолютен глупак. Истинският, умният мъж си хойка, хо­ди си по чужди жени и девойки, плаща си честно, обилно и ги има. Жена му също има право на тези малки, невинни удовол­ствия. Но умната жена не го демонстрира, както Лора Каравелова например, както Евгения Марс. Тя го крие. Защото е умна жена. Лора имаше най-хубавия и в същото време най-глупавия мъж от село Боженци. Красив, но празен като балон. Лек чо­век. Засмян човек. Празен човек. Наивен човек. Идеален обект за съпруг. Не четеше стихове. Не четеше романи. Четеше само банковия бюлетин, който издаваше професор Панков за Съюза на банкерите в България.

Лора сметна, че не е достоен за нея. Направи й дете - хубаво, здраво дете. Тя намрази и мъжа си, и детето си заради Яворов. Тя бе поетеса по душа. Това вие. младите не го знаете, но аз го знам. Чел съм нейни стихове. Тя бе богато надарена, но глупава жена.

- Защо глупава?

- Казах вече защо. Умната жена не се жени за поет. Поетът е таралеж в гащите - все боде, все не може да му се угоди. Защо­то е ио-иначе устроен, по-бамбашка от нас . . . Лора Каравелова беше жена за Иван Вазов. Ама на - не се свърза с него. Тя иска­ше от мъжа всичко, а му поднасяше само една поетична душа и една хубава плът. Добре, но поетът иска и чужда. Не ще само нейната.

Искате откровен разговор, господин Памукчиев, ето Ви го. запишете го. Поетът в България е винаги на почит. Няма народ на света, който така да тачи своите пости, като българина.

Това Ви го казвам аз, Буров. Защото познавам световната литература. Няма поет, който да не е носен на ръце от съгражда­ните си. Но бедата е там, че българският поет не си знае цената.

- Вие си противоречите.

- Защо да си противореча?

- Защото хем си знае цената, хем не я знае. Кое е истината?

- И двете са истина. Едни поети си знаят цената, но нямат цена, други, като Яворов, не си я знаят. Казах вече, за мене Елин Пелин не е голям писател.

- А кой е голям?

-Двама са големите - Вазов и Захари. Никой друг.

- Само с двама играчи хоро не се прави. Сигурно имай други.

- Няма други. Те са, двамата.

- А поети?

- И те са двама.

- Кои?

- Вазов и Яворов. Други няма.

- Лилиев?

- Евнух . . .

- Кирил Христов.

- Полов маниак и фанфарон. Той никога не е бил голям.

- Много жестоко съдите.

- Защото ги познавам. Човек - поет, който бие жена си не е нито човек, нито поет. А той биеше жена си до умирачка. Така правеше и Стоян Михайловски.

- Господин Буров, Вие осквернихте всичките ми олтари и уважения към тези кумири.

- Живейте без илюзии и без кумири, господин Памукчиев. Човек трябва да се отнася към хората, както старият сарафин към парите - да им знае истинската цена. Всекиго можеш да излъжеш, даже банкерина и търговеца, но не и ломбарда, не и сарафина. Той по цвета, по звъна на златото и среброто отгатва коя монета е чиста, коя е с примес, коя е фалшива. Както Орозов, Папазов или Христов от Казанлък - само по мириса ще отгатнат кое розово масло е чисто, кое е примесено с тереше . . . Само те тримата, никой друг.

- И Вие ли?

- И аз. Нищо, че съм изнасял розово масло. Ние лаиците се лъжем, както и вие младите се лъжете сега. Лъжете се вие комунистите, че ще промените света и хората, че ще има свобода, братство и равенство на земята. Нямало ги е, няма ги и няма да ги има.

Хората се раждат неравни - и по социално положение, и по дарби, и по пишки, и по всичко . . . Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи?
По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният. Ето загадката за поетите в България - те имат талант, но нямат брутална сила.

Байрон е бил безочлив, еблив, мръсен, долен, покварен - ебял е единствената си сестра, това се знае. И Мороа го пише. Той е бил супер брутален тип.

Франсоа Вийон го обесват. И с право - по-брутален поет от него не е имало. Ние пък убихме Яворов с клюки, с клевети, с презрение.
Не издържа и се самоуби. Всеки убива, както може. Аз плаках за този човек като го срещнах на „Царя" - сам, с патеричка в ръка, дрипав, мръсен, гладен, изпит, с черни очила. До него вървеше зетят на Тодор Г. Бланков, мъжът на Радка Влайкова, на дъщеря му Радка . . .

Обадих му се.

- Господин Яворов, да имате нужда от нещо. Мога да Ви помогна.

Знаете,господин Памукчиев, че през 1913 година аз бях министър на търговията. Генерал Георги Вазов бе военен министьр тогава в кабинета на д-р Стоян Данев. Ах, какво страшно време беше. България беше унизена, България беше тъжна и гладна.

Яворов ме изслуша и каза: „Благодаря Ви, господин Буров, нямам нужда от нищо, освен от капка съчувствие и разбиране:

„Капка съчувствие" - това искаше Яворов, а нямаше кой да му го даде. Търсеше разбиране, състрадание - нямаше и това, нямаше кой да му ги окаже.

Беше сам . .. Съвсем сам. Беше като прокълнат, като прокажен. Всеки бягаше от него. Кой ще разбере мъката на поета? Кой ще разбере болката на гения? На таланта, на гордостта на България? Господин Памукчиев, няма нищо по-страшно от самотата. Ето защо аз никога няма да се разведа. Ако би ще жена ми да е ламя, да е чума, да е грозотия.

Но тя е моята жена. Тя ще ме разбере в тежък миг, тя ще ми подаде ръка, ще ми даде чаша вода или кора хляб . . .
Човек трябва да живее с хора, с жена . По-добър другар от жената няма. Глупаци са тези, които се развеждат . Впрочем, защо да говорим - разводи има там, където ги иска жената. Всичко зависи от нея.

- Е, добре, господин Буров, като видяхте Яворов така беден, защо не му дадохте пари?

- Той не ще пари. Това е поет. Той иска съчувствие, състрадание, разбиране.

- Но е бил гладен, казвате. Слаб, изпит . . .

- Човек не е гладен за хляб. Човек е гладен за блага дума, господин Памукчиев. Това ще го разберете когато станете на 60-70 години.
Сега вие младите не разбирате нищо. Дай ви пари, Дай ви жени, дай ви слава, дай ви илюзии. И това ви стига Вие живеете с илюзии, вие, комунистите. Вие си въобразявате, че Ще преобразите света. Глупости.

Този свят не се преобразява лесно. Той се разорява, унищожава. Изгаря се, но не се преобразява. Додето свят светува ще има бедни и богати. Управници и управлявани - насилници и мисионери на милосърдието. Каиновци и Авеловци.

- Откъде съдите?

- От това, което става пред очите ми. И е ставало. Аз познавах лично Плеханов, Ленин - от Швейцария и Франция. Познавах Троцки, познавах княз Кропоткин, познавах хората на Михаил Бакунин, познавах Адлер, познавах Парвус. Троцки е идвал в България през 1912 година, като военен кореспондент . Идвал е при мен - като министьр на търговията . Аз познавах Лойд Джордж, Клемансо, Думерг, Поанкаре, познавах и съм работил с Александър Стамболийски през 1919 година, бях министър в неговия кабинет от 6 октомври 1919 година до 1 май 1921 година, аз го водих в Париж, да подписва мирния договор, аз му внуших идеята за Трудовата повинност, аз, Буров, банкерът Буров, както ме виждаш сега тук, на улица „11 август"... (задъхва се, пие вода).
И Ви казвам аз, господин Памукчиев, с мене ще говорите като с Бога. Аз знам всичко. И виждам всичко. За мене няма тайни ни под небето, ни под земята. Аз съм погребвал светлите имена на България - политици, дипломати, министри, офицери, писатели, поети - аз съм бил на погребенията на всички велики българи.

- Кой е бил най-велик от тях? Този, които Вие обичате и тачите?

- Най-велик е бил Христо Ботев. След него Левски, Бенковски, Панайот Волов.

- Защо слагате и Панайот Волов? Защо не Тодор Каблешков, Захари Стоянов?

- Ще Ви обясня и е това свършваме днес. Това ще е омегата на днешния ни разговор. Вие, господин Памукчиев, ме накарахте да се развълнувам, а аз не съм свикнал с това. Вълненията скъсяват живота на човек, а дългото ебане с хубава жена го удължава. Това да го знаете от мене. Затова, намерите ли хубава жена, няма да бързате да се разделяте.

Питате ме, господин Памукчиев, защо слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи. Слагам го, защото само той, подчертайте това, само той, единствен човек в българската история се отказа от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко - за Отечеството си, за България. Когато го избират за Апостол, за главен апостол на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1876 година, той взема за помощник Георги Бенковски - един прост кара-абаджия от Копривщица.
И после, като вижда, че този прост кара-абаджия е гений, че е роден за водач, за пълноводец, че е по добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело .
Такъв случай в световната история няма. Това е един-единствен случай. И това прави българинът от Шумен - Панайот Волов . . . Баща ми е търгувал с баща му - Вичо Волов. Къщата им бе на главната улица. Знам целия му род.

Шумен даде на България едно име - и то му стига - Волов...

-Даде и Васил Коларов...

(Смее се)

- Знам го и него. Учили сме заедно в Женева, в Париж. Мой приятел бе. Хубав човек, но не може да стъпи на малкия пръст на Волов.

Волов е неповторим, като Ботев. Той дава всичко за България, всичко.

Велики са тези хора, които дават всичко за отечеството си.

Васил Коларов е един обикновен партиен агитатор и скромен политик, който винаги ще свири втора цигулка, като Енгелс след Маркс, като Шилер след Гьоте.

- Какъв бе Коларов като студент?

- Умен, добър, трудолюбив, студент-спортист, студент като всеки българин. С нас учеше Иванка Христова Ботева, тя ни бе сьстудентка. Учеха много българи, но гений не стана нито един. Ние се оказахме добри епигони на своите велики бащи.

- И банкерите ли могат да бъдат велики?

- Да. И банкерите. Всеки в своята област може да бъде велик, стига да намери време, пролука, капитал, влияние, връзки и исторически шанс.

- Вие намерихте ли Вашия шанс?

- Не.

- Защо?

- Защото трябваше да работя с пълни кретени и глупаци, като

проф. Ал. Цанков, като Андрей Ляпчев, като д-р Стоян Данев и като

последния кретен на България Александър Стамболийски.

- Вчера го нарекохте „гений", днес кретен. Защо така?

(Пие вода)

- Защото е абсолютен кретен. Да държиш властта, да имаш армията, полицията, оранжевата гвардия, 90 на сто от селото да е зад тебе, с тебе, да спечелиш изборите с 99 на сто и да ти ритнат шута, да ти ударят ритника в гъза на 9 юни. Еби му майката славовишка. От такъв по-голям глупак няма. Затова го смятам за кретен. Изобщо в живота си, господин Памукчиев, аз съм работил с много изтъкнати кретени от национален мащаб.
Кретен в известен смисъл бе и Иван Вазов. През 1920 година Александър Стамболийски, за да го спечели, а и да си създаде име на меценат, му предлага разкошната къща на Бартелеми-Вайс, на улица „Раковска", предлага му вилата на Чапрашикови в Чам-Кория, която правителството изкупи за осемстотин хиляди лева с гората наоколо, предложи му един милион лева, даваше му субсидия, годишна субсидия, а Вазов отказа да ги получи. Това го знаем само ние: Стоян Омарчевски, Александър Стамболийски, Райко Даскалов и аз - Буров. Вазов го сподели с мене и с брат си Владимир Вазов. Ето го - жив е.
Сега живее в село Рибарица. Тетевенско. Идете при него, господин Памукчиев, и го попитайте. Той ще Ви го каже. Той ще Ви го потвърди. Вазов не прие, защото щели да сметнат, че той ставал „храненик" на БЗНС, на земеделците, на Стамболийски.

Глупак. Приеми. Вземи всичко Запретни ръкави. Започни работа и напиши „Аз, Вазов" - мемоари в пет тома, да има да четем ... Да има какво да видим, да оценим България и българите. Защото той е познавал лично и Христо Ботев, и Васил Левски, и Захари Стоянов, и Стамболов. лично, лично, лично... България има нужда от мемоари, господин Памукчиев, мемоари.

- Господин Буров, защо според Вас е отказал Вазов?  
  Защото е поет.

- Какво като е поет?

- Поетите не мерят нещата с нашия аршин.

- А с какъв аршин мерят?

- Със своя поетичен аршин. Те живеят в друг свят, като светците, като Бога. Те са богове. И те знаят смисъла на живота по-иначе от нас, обикновените хора. Вазов сметна, че ще се продаде за пари, ако приеме този дар. На него му се струваше, че ще го сметнат за отстъпник от своята Народна партия, от бюрото и от другарите.

Пълен глупак . . .

Той не разбра, че като остави пет тома мемоари, ще остави пет пъти повече на България, на своята партия, на своя град, на своя род.

Вазов бе гений на гениите.

Като чета неговото „Неотдавна" и разказите му за Васил Левски, страничките за Ботев, аз плача. Плача и ридая над съдбата на България. Този гений трябваше да пише само за тези хора. За великите българи, а не за „Докузмерджанов на капъните"" ...

„Една българка" е най-хубавият му разказ.

Вазов имаше какво да ни разкаже, както Ботев, както Левски.

За съжаление, ние българите бягаме от мемоарите.

- Защо?

- Първо от глупост. И второ, от скромност. Ако Ви говоря сега, господин Памукчиев, то е да наваксам и аз пропуснатото. Дано чрез Вас и аз да успея да споделя нещо, да докажа нещо, защото е грешно човек да погребва всичко. Грехота е. В България Константин Бозвелиев написа мемоари, вашият светия - господ Димитър Благоев също направи опит да напише нещичко, но само опит. Той бе умен и честен човек - не ще и дума, но само с ум и честност история не се прави.

- А с какво се прави?

- С пари, с вестници, с книги, с поети, с писатели, с армия.

Армия без бойни песни не е армия. Армията трябва да върви и да пее. И да влиза в боя с бойни песни. Кой ще ги съчини? Поетите, музикантите. Те са светците на вселената. Те. Този, който съчинява бойни песни, той е най-великият поет. Вазов съчини няколко песни. Те са малко.








Гласувай:
3



1. meow - .
11.11.2010 15:09
Уникален човек е Буров... и книгата на Памукчиев просто си е периодично за препрочитане. Много истини, много нещо, наистина. Хубав постинг. :)
цитирай
2. lubomir33 - Наистина е така
11.11.2010 16:26
Аз съм я чел поне пет пъти. Мисля да я публикувам на части, защото вече не може да се намери освен по антиквариатите
цитирай
3. анонимен - невероятно
20.02.2011 22:35
случайно попаднах на книгата,изумен съм и то само от 1ва част.
цитирай
4. анонимен - Благодарности
12.10.2011 13:15
Iskam da blagodarq na 4ovekut napravil vuzmojno namiraneto na knigata v internet i praveneto i na pdf.
Tazi kniga sus sigurnost ne e za vseki, no ako mojete nasladete i se..
цитирай
5. анонимен - Чета и препрочитам тази книга, п...
21.08.2012 12:12
Чета и препрочитам тази книга, повишава ми гордостта на българка, много пъти я препоръчвам на децата си и на много млади хора... истинско удоволствие е да я четеш...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 1377971
Постинги: 413
Коментари: 710
Гласове: 1949
Архив