ИКОНОМИЧЕСКА И ПОЛИТИЧЕСКА ХРОНОЛОГИЯ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО

През първите девет години на новото хилядолетие станахме свидетели на скоротечната ерозия на свободата. Изконните ни права систематично бяха омаловажавани и пренаписвани от все по-разпростираща се и организирана глобална диктатура. Десетилетието още не е свършило, предстои ни още една година, но масмедиите вече съставят свои списъци с най-важните събития, които оформиха света за изминалото десетилетие и които подготвят бъдещето. Сметнахме за нужно да съставим наш си списък. Също така е важно да подчертаем факта, че може наистина да преживяхме десет години на тирания, но също така видяхме и масово пробуждане – все повече се разпространява информацията за това, което наричаме Нов световен ред, като това води и до по-силна опозиция. И така, в хронологичен ред представяме най-важните събития на десетилетието. (Бел. стопанина: Въпреки че някои от тези събития засягат предимно американците, е препоръчително да се знаят по целия свят. Така смятам, затова се отказах от замисленото новогодишно обръщение и лигавите честитки и на тяхно място предлагам следния материал за размисъл.)

2001 година: 11 септември

11 септември беше предвестникът на всичко, което последва през десетилетието на тиранията. Незабавната инвазия в Афганистан показа, че САЩ може да започне война без нейното формално обявяване. Приемането на Патриотичния акт от днес за утре, въпреки че на членовете на Конгреса не им е било отпуснато време, за да го прочетат, проправи пътя за десет години напред на едно правителствено законотворчество, лишаващо хората от какви ли не свободи.

Бенджамин Франклин, един от основателите на САЩ, казва: “If we restrict liberty to attain securty, we will lose both.” (Ако ограничаваме свободата, за да имаме повече сигурност, ще изгубим и двете.)

Също директно вдъхновени от 11 септември са разрастването на мошеническата война срещу тероризма, оправдаването на голямо правителство, превръщането на държавата в полицейска, както и външната политика за интервенция (в чуждите работи). През всички тези години неуморно изобличавахме лъжите за събитията на 11 септември. Станахме свидетели на зараждането на едно движение, търсещо истината, което се дължи на усилията на малцина, опитващи да вършат работата на хиляди. Макар да няма съмнение, че 11 септември е повратната дата за началото на десетилетието на тиранията, истината за събитията на тази дата предизвика и мощно пробуждане, което продължава в наши дни.

2002 година: Създаването на Департамента за национална сигурност

Една от последиците на 11 септември беше пренареждането на властта в САЩ, когато правителството в сянка излезе наяве и се зае с първите дългосрочни действия от плана за заличаването на конституционните свободи. След приемането на Патриотичния акт в края на 2001-ва следващата голяма крачка към тиранията дойде с разширяването на федералното правителство чрез създаването на Департамента (или Министерството) за национална сигурност (ДНС). Този ДНС пое ролята на агенция от полицейска държава, като превзе всички големи правораздавателни агенции в държавата и ги подчини на един единствен офис.

Последваха куп доклади и телевизионни продукции, в които редовите американци бяха сочени като потенциални терористи. Така тази агенция, вдъхновена от антиутопичните книги на Оруел, само доказа, че няма нищо общо със сигурността, но има много общо с целите да се ограничават свободите на хората в страната.

2003 година: Инвазията в Ирак

Нападението над Ирак през март 2003-та беше война, основаваща се на планина от лъжи и измами, но повечето хора се подлъгаха от пропагандата, пропита от необуздана кръвожадност. Постоянните заклинания, че Садам Хюсеин има пръст в събитията на 11 септември, бяха нееднократно опровергавани – както преди, така и след инвазията – но пътят на войната беше предначертан.

Инвазията беше незаконна и се основаваше на изцяло измислен претекст, като не беше одобрена и от Конгреса. Така беше създаден прецедентът за противоконституционни предварителни атаки и на други места по света в името на “войната срещу тероризма”. Най-скромните сметки сочат, че бройката на жертвите от тази инвазия е около 655 хиляди души, но всъщност те са много повече, ако имаме предвид последиците от санкциите през предишните години (и имаме предвид последиците от оръжията с обеднен уран, които ще взимат жертви за много, много години напред – бел. пр.). Окупацията на САЩ превърна Ирак от държава в един гигантски гулаг, където стотици хиляди са пращани в затвори или концентрационни лагери заради кокошкарски престъпления.

Една картинка струва колкото хиляда думи:
Млади наивници осъществяват войните на стари мошеници.

Освен това окупацията на Ирак осигури възможността да се построят множество военни бази в ключовия геополитически регион, които да бъдат ползвани за бъдещи “предварителни атаки” във “войната срещу тероризма”.

2004 година: Скандалът с извращенията в “Абу Гариб”

Скандалът с мъченията в “Абу Гариб” беше шокиращ по две главни причини. Първата е самото отношение към затворниците, повечето от които са невинни хора, прибрани при случайни акции и за които днес се знае, че не са замесени в каквито и да било бунтовнически или терористични групи. Но снимките, които бяха разпространени по света, само повърхностно разкриват истинските ужаси, случващи се не само в “Абу Гариб”, но и продължаващи да се случват в десетки американски лагери за изтезания по света – “заподозрените” биват незаконно отвличани и просто по прищявка на “миротворците” са натиквани в тези затвори чрез процес, наричан със смекчаващото име “извличане” (rendition).

Вторият шокиращ аспект на скандала беше в това как масмедиите го отразяваха и как внимателно беше манипулирана реакцията на обществото. Бяха показвани само леки форми на мъчения – в действителност и те бяха отвратителни, но хората са навикнали на филми и телевизионни програми с насилие, пред които изглеждаха “леки форми” – докато истинската дълбочина на скандала, както разкрива военният доклад “Тагуба”, беше прикрита.

Скандалът “Абу Гариб” пробуди мнозина за факта, че мъченията не са нещо, което е присъщо само на отминалите времена с техните деспотични режими. А за тези, които са с напълно промити мозъци от пропагандата на тиранията, можем да кажем: “Практиките за изтезание на хора и щатското правителство са като дупе и гащи.”

Абу Гариб – леката форма на кошмара.

Дребните риби, замесени в скандала, се опариха, но техните началници, които са им наредили да ползват мъченията в разрез с нашата Конституция и Женевските конвенции, бяха под закрилата на Буш и неговата администрация. Продължават да са под протекцията и на Обама, който не спази предизборното си обещание, че тези виновници ще бъдат разследвани, а подобни затвори – например Гуантанамо Бей – ще бъдат премахнати.

2005 година: Маршът след урагана Катрина

Бедствието в Ню Орлиънс даде на федералното правителство идеалната възможност да разиграе сценария за въвеждането на военно положение. От десетилетия насам FEMA разработва планове за извънредни положения и разпоредби за действия, които внезапно бяха приложени на практика за сметка на основни свободи. Тъй нареченият Posse Comitatus Act* беше стъпкан от военни на активна служба, които маршируваха по улиците и подпомагаха на полицията да конфискува оръжия и да изпълнява разпоредбите за задължителна евакуация на хора. Този прецедент се наложи като норма при природните бедствия, като е предпоставка и за по-нататъшно погазване на установените закони и права. Последствията от урагана Катрина бяха замяна на основни свободи с репресивните механизми за държавен контрол.

(Бел. пр.: The Posse Comitatus Act е закон на САЩ, приет на 18 юни 1878 г., който значително ограничава правото на федералното правителство да ползва военни части за прилагане за законите. Военните подразделения Army, Air Force и State National Guard не могат да упражняват дейността например на полицията или други институции, занимаващи се с вътрешния “ред и закон”, особено когато става дума за собственост, която не принадлежи на федералното правителство.)

2006 година: Измамата с течните бомби

Една от най-раздухваните теми през 2006-та несъмнено беше инсценираният план за взривяването на самолети с течни бомби. Това доведе до по-строги ограничения на течностите, които пътниците могат да носят при полет и възвести следващата вълна от натрапчиви технологии по летищата, които ни изненадват с по нещо ново всеки ден.

Предполагаемите терористи, за които се твърди, че са съставили плана да взривят няколко самолета, са били следени месеци наред. Освен това не са имали билети за въпросните полети, нито дори паспорти. Но на 10 август беше обявено, че властите са осуетили плана – това стана точно в разгара на поредната пропаганда за продължаване на “войната срещу тероризма”. Нещо подобно наблюдавахме и тези дни в случая от Коледа, когато предполагаем терорист опитал да взриви самолет с бельото си.

Забранено внасянето на течности и гелове.

Според най-новите данни британските власти и техните тайни служби (MI5) са искали да изчакат поне седмица, преди да заловят терористите с течните бомби, макар вече групата да е била наблюдавана отвътре от агенти под прикритие, като даже един агент е бил внедрен в отряда бомбаджии. Като разгледаме в детайли хронологията и имаме предвид, че истинската атака е щяла да се състои на 16 август, стигаме до шокиращия факт, че MI5 са искали да оставят терористичната атака да се случи и чак седмица след това да арестуват извършителите.

И така, медиите изливаха потоп от страхотии и сееха параноя, докато безумните мерки за сигурност по летищата бяха необмислено въведени – стоят си и до днес, като имаме случаи, при които майки са принуждавани да отпиват от шишенца със собствената си кърма, за да докажат, че течността не е материал за бомби.

2007 година: Революцията Рон Пол – възходът на съпротивата

След години на безконечна война, икономически проблеми и погазването на изконни свободи дойде 2007-ма, когато настана мобилизация на съпротивата – резултат от наложителна промяна. В кандидат президентската кампания се включи конгресменът Рон Пол – народен представител с безупречно досие. Той се обяви против разгръщането на голямо правителство и в защита на потъпканите свободи. По начало беше слабо популярен феномен, поддържан само от селските райони на страната, но Революцията Рон Пол скоро стана всенародна тема за дебати, като конгресменът се превърна и в един от водещите кандидати за президентския кабинет на Америка.

Разбира се, многото пари и силата на монопола в крайна сметка победиха, като на изборите през 2008-ма марионетката на новия световен ред – Барак Обама, беше инсталирана в Белия дом. Все пак невероятните усилия на Рон Пол, започнали от 2007 година и продължили през кампанията му в 2008-ма, осигуриха платформата за възстановяване на свободите и доказаха, че изборният процес не е изцяло узурпиран от хората, които многократно показаха, че нямат нищо общо с народа си.

2008 година: Обирджийството, наречено “спасяване на банките”

През октомври 2008 година централните банки, които държат в ръцете си американското правителство, се захванаха с небивало плячкосване на народа – едно от най-големите в историята на страната – след като беше приет законът TARP за ваденето на банките от затруднение. Това плячкосване допълнително усложни и без това тежкото финансово положение и позволи на същия този “елит” да експлоатира икономическата криза, като я ползваше за повод да централизира контрола над световната икономическа система и да създаде нов световен ред и единна глобална валута.

Taxpayers – данъкплатци; Wall Street – Уол Стрийт; Markets – пазари.

Хенри Полсън – един от главните създатели на закона за плячкосването, който прибягна до финансов тероризъм, като заплаши Конгреса с военно положение и неминуеми въстания, ако законът TARP не бъде приет – безсрамно прибра 200 милиона долара от необлагаемите с данъци приходи на Goldman Sachs и раздаваше милиарди нечестно спечелени пари на банкстерските си другари.

Две картинки струват колкото две хиляди думи. В хеликоптера: (отпред) Бен Бърнанки – копой на частния Федерален резерв, който беше обявен от ортаците си в масмедиите за Мъж на годината (според сп. “Таймс”).

Веднага след като Барак Обама приключи с предизборната си компания през ноември 2008-ма, първата му работа като новия президент беше да направи крещящо ясно, че не носи никаква промяна, а ще продължи започнатото от администрацията на Буш. Той издигна плячкосването до нови висоти – според последните сметки хората са ограбени с над 23 трилиона долара, като тези данни не включват обирите за последните 6 месеца.

2009 година: Световно правителство на бързи обороти

2009-та е годината, когато планът за световно правителство беше открито обявен и същевременно действията за изпълнението му взеха да се случват с главозамайващата скорост. Глобалистите експлоатираха както дирижираната финансова криза, така и фалшифицираната идеология за глобалното затопляне – все средства за разгръщане на диктаторския контрол над планетата.

В една октомврийска статия на “Ню Йорк Таймс”, наречена “Можем да го постигнем”, Ки-мун (един от шефовете в Обединените нации – бел. пр.) пише, че усилията за налагане на ограничения в емисиите въглероден диоксид “трябва да включват валидно по справедливост (но не и по закон! – бел. пр.) глобално правителство”.

Новият президент на Европейския съюз – Херман ван Ромпой, заяви на пресконференция през декември, че срещата в Копенхаген е “първата стъпка към глобалното управление на нашата планета”. (Всъщност ван Ромпой определя срещата на Г-20 в Питсбърг за първата стъпка, а тази в Копенхаген е втората – бел. пр.) В аналогично изказване по-рано през годината Ал Гор пък каза, че опитите за регулация на въглеродните емисии ще се ръководят от “глобално управление и глобални споразумения”.

Ал Гор насред глобалното затопляне.

Въпреки че до голяма степен се провали в плановете за издигане на глобално правителство, споразумението в Копенхаген положи основите за въвеждането на глобален данък върху транзакциите, който ще бъде плащан на Световната банка – това е механизъм за трупане на богатство за новото световното правителство, докато се правят следващите стъпки за окончателното му установяване.

Само допреди десет години хората, които предупреждаваха за задаващия се нов световен ред, ръководен от глобално правителство, бяха наричани параноични конспиративни теоретици. Маршът към единно глобално правителство продължава ли да е някаква теория за междудържавен заговор, когато самите архитекти на това глобално правителство открито обявяват, че работят за установяването му?

Десетилетието на свободата?

Битката между тиранията и свободата представлява дългосрочни действия, извършвани в рисковани ситуации. С навлизането в 2010 година достигаме до изключително важен период от съвременната история. Човечеството трябва да реши дали да се включи в битката за свободата, или да приеме бъдеще под управлението на повсеместна тирания.

After you charter out or buy a pile, sensitiveness the municipal rules of the road is prime to having a express experience. It is commonly necessary to press defensively and be watchful behind the wheel. Cars in Dubai are left-hand manoeuvre, with traffic on the right. Slower drivers should stick to the furthest right lane. If you peregrinations in the left-most lane at a slower rapidity you purpose most likely descry another means alarmingly put up the shutters seal to your create bumper honking its horn and flashing its favourable beams. It is common representing drivers to change lanes abruptly without signaling, to slowly coast from top to bottom give up signs as contrasted with of coming to a full pack in, and to honk their horns loudly the instant the light turns na‹ve at a above signal. Pedestrians are over again darting across the thoroughfare and prerequisite to be watched for. Recently an automated toll organized whole (known as Salik) was installed on selected major roadways in order to tax and reduce movement congestion. Coerce sure you stay the authenticity of the exporter/dealer formerly issuing them with a check. This can be confirmed through the Japanese embassy in your power, or past checking that the stockist is a colleague of JUMVEA - the most well-thought-of organization in the Japanese worn passenger car industry. It is anyhow expedient that all companies should accept payments help of praise cards owing to the simplicity and leisure with which a guy can disburse b disburse using a credence card. In case of a donnybrook arising out of the closet of misplaced checks, there is a eximious imperil that a assemblage may finish up loosing its customers. This delivery never arises in the suitcase of trust cards. Men call to see that helpmate <a href=http://xn--w-cip-n0a.pl>filmiki erotyczne</a> deficiency to be loved all over. You paucity to penchant each other, rub up against each other, conduct each other, smell each other, hear each other. These are the five senses and if we exploit them all, it will not barely breathe in you closer, you will also require each other more, outstanding to an dynamite climax. Today it is not that you catch precisely ringtones from the let off music sites, you can also catch to download full songs from the site. If you give birth to been searching for an old song sung not later than one of your favorite bands and could not come up with it, go anyone of the loose music sites. Such sites have a enormous database of songs of all genres and all you take to do is discovery the song. To do this fair-minded log in to the site, class the denominate of the song or the mention of the album or the reputation of the songbird and if that prevarication is our times in the database of the position, you will locate this instantly. In search downloading release music you requisite to place some software that choice mitigate in downloading the at a bargain price a fuss properly and quickly.