авг 10
Posted by infobalkani
8 Votes
На 11 юни, сряда, телевизия Си Ен Ен публикува на своята интернет страница новината, че „САЩ насочва към Европа бомбардировачи B-2”.
Според Си Ен Ен те трябва да вземат участие в учения. Но например в Уикипедия се споменава, че B-2 „първоначално е проектиран като ядрен бомбардировач” и че това „са единствените самолети, които използват технологията стелт и могат да носят тежко въоръжение от клас „въздух-земя”, без да влизат в зоната на ПВО”.
С други думи, основното предимство на новата „стелт версия” B-2 е способността да нанася неочакван ядрен удар.
Това е наистина нещо ново. Те могат незабелязано да доближат друга държава и да я унищожат, преди тя да успее да отговори със свои ядрени оръжия.
Стелт-технологията превръща ядрения арсенал в средство за победа в ядрена война, а не за запазване на мира в рамките на доктрината за „взаимно гарантирано унищожение”.
За да разбере обикновеният човек защо идеята за ядреното възпиране заменя идеята за победа в ядрен конфликт, е необходим кратък исторически екскурс.
Не е възможно да бъдат осмислени събитията около Украйна, ако не се погледне по-широко. Като начало искам да припомня две мои статии: „Как и защо САЩ подновиха студената война (предистория на гражданската война в Украйна)” и „Необходима ли ни е нова студена война”. В тях доказвам, че не е необходимо да се възобновява студената война, защото комунизмът, срещу който формално тя се водеше, загуби битката с капитализма (ние победихме в студената война, при това по мирен начин).
Но аз вярвам, че на американските елити им е крайно необходима война с Русия и в своите материали обяснявам защо.
Защото е свързано със запазването на долара като световна резервна валута, което е изключително изгодно за елита на САЩ. Според мен е много показателно, че по данни от проведено неотдавна изследване на Си Ен Ен, за последните две години е нараснал страхът на американците от Русия.
Американските средства за масова информация представят руския лидер Владимир Путин в удивително лоша светлина, дори тогава, когато няма фактически основания.
И всъщност сегашното положение на нещата много напомня ситуацията преди Първата световна война, когато американският елит също се нуждаел от предлог за война с Германия. Тази война се водела в Европа (започва с убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в атентата в Сараево на 28 юни 1914 г.). Президентът Уилсън не искал да участваме в нея, но в края на краищата Америка се намесила в конфликта на страната на Джей Пи Морган и компания ( J.P. Morgan and Company). За това подробно се разказва в една интересна книга, издадена през 1985 г. – ”Британия, Америка и парите за войната 1914-1916 г.”. В рецензията за нея, поместена в сп. „Business History Review”, пише, че ”J.P. Morgan § Co е служила като финансов и търговски агент на Британия.” Авторът подробно описва това сътрудничество въз основа на лондонски документи на Morgan Ggrenfell § Co. Ръстът на търсене на американския долар в Британия като средство за разплащания по северноамериканския внос превръща валутната политика в най-важния елемент на английско-американските отношения. А всички въпроси, свързани с нея, стават насъщни за представителите на Нейно Величество в Съединените щати „и разбира се, за финансовите агенти на Британия”.
През 1917 г., след близо две години необуздана антигерманска пропаганда в американската преса, желаният ефект е постигнат – заражда се масова подкрепа за война с Германия, а Конгресът установил, че към март 1915 г. „предприятия, принадлежащи на J.P.Morgan, са купили 25 водещи американски вестници и са назначили свои редактори, за да могат да ги контролират” – очевидно с оглед влизането на САЩ във войната на страната на Англия.
Ако в началото на 20-и век германският кайзер е бил провокиран по всевъзможни начини да даде повод за обявяване война на Германия, сега същото се забелязва по отношение на Путин.
При това, макар демонизиран и провокиран, Путин, за разлика от кайзера, видимо се старае да не дава повод – и не навлиза с войски в Украйна, колкото и Обама да твърди, че щял да го направи. Хората на Обама обаче засилват натиска върху Путин, подтиквайки бомбардировките на части от украинската територия, населена с руснаци, чиито роднини живеят в Русия. Още само няколко седмици такива бомбардировки и подкрепата за Путин в руското общество ще започне осезаемо да намалява, при положение, че той не възпрепятства убийствата и не изпраща войски за защита на хората. Направи ли го обаче, ще даде на Обама търсения повод.
В своята статия „Защо гражданската война в Украйна е от глобална историческа важност” писах, че „тази гражданска война е много важна, защото тя подновява глобалната студена война, но този път без смокиновия лист на идеологическата борба между „капитализма” и „комунизма”, а във вид на откровен конфликт между американския и западноевропейския елит, от една страна, и новите ръководители на Русия и Китай, от друга”. За произхода на този конфликт подробно се разказва и в статия в научното списание „История на дипломацията”, където се посочва как президентът на САЩ Джордж Буш–старши е излъгал съветския лидер Михаил Горбачов.
Буш убедил Горбачов, че студената война завършва, без да му даде никакви гаранции. В резултат на това остатъкът на Съветския съюз – Русия, се оказа под заплаха – на прага й стоят ракети и бомбардировачи на НАТО, способни да унищожат с първи удар Русия, преди тя да може да вдигне във въздуха своето ядрено оръжие, за да унищожи в отговор САЩ.
Старата система за „взаимно гарантирано унищожение”, от гледна точка на обществата от двете страни на конфликта, беше напълно рационална. Сега тя е мъртва. САЩ увеличават своето ядрено превъзходство, а Русия е обкръжена от натовски страни и американско ядрено оръжие, и може да се окаже изтрита от лицето на земята преди още нейните отслабени и сравнително малки въоръжени сили да съумеят да реагират.
Ние не сме обкръжени от руски войски, но Русия е обкръжена от наши. Руснаците не могат да ни унищожат, преди да им отговорим, но ние можем да ги унищожим, преди те да ни отговорят.
Именно затова американският елит доказва, че доктрината „за взаимно гарантирано унищожение” вече не е актуална.
Между другото, през декември 2008 г. в списание „Physics Today” излезе статията „Екологичните последствия от ядрената война”, в която се твърди, че „косвеното въздействие (тоест ядрената зима) ще унищожи голяма част от човечеството”. Това ще бъде по-лошо отколкото предполагаемите резултати от глобалното затопляне и в допълнение, процесът ще протича доста по-бързо.
Но властващите елити се различават от обикновените хора и тяхната гледна точка също се различава от вижданията на широката общественост. През 1915 г. J.P. Morgan and Co гледаше на случващото се не така, както обикновените американци, и даже не така, както президента Уудро Уилсън.
Впрочем тогава у нас все още е имало демокрация, а сега съвсем не е така. В този смисъл положението на нещата в Америка явно се е влошило.
И така, президентът Обама понастоящем убеждава лидерите на Европейския съюз да се присъединят към неговия план за създаване на сили за превантивен ядрен удар, който да е в състояние да премахне Русия от световната арена. Както вече отбелязах, Международният валутен фонд напълно подкрепил неговата идея. На 1-ви май, един ден преди клането в Одеса – града в Южна Украйна, където на 2 май бяха убити множество привърженици на независимостта, МВФ заяви на украинските власти, че ако привържениците на независимостта в южните и източните области на страната не бъдат победени и / или унищожени, той ще сложи кръст на Киев и ще го принуди да фалира.
Обама явно не се шегува. Докараното на власт от нас правителство сега бомбардира Югоизточна Украйна, за да убеди нейните жители, че тяхната съпротива е безполезна. Една от краткосрочните цели е е да бъде заставена Русия да се примири със загубите и да не изисква изплащане на украинските дългове, за да може Украйна да изплати преди всичко дълговете към МВФ, САЩ и ЕС.
Фактически, виждаме международна процедура за фалит, само че заедно със съдебните средства се използват и военни.
Също както кредиторите, които идват при несъстоятелност, но пари получава само този от тях, който има повече „оръжие”.
Именно затова МВФ заповяда на Киев да се разправи с въстанието на югоизток. За Фонда не е важна земята, а контрола върху киевското правителство, върху активите в разбунтувалите се части на страната. При приватизация или разпродажба за изплащане на дълга тези активи все пак ще струват нещо. Впрочем, за Обама запазването на преобладаващата роля на долара е по-важно отколкото украинския дълг, защото това го изисква Уолстриит.
За това, че САЩ готвят ядрен удар срещу Русия сега, говорят и редица други признаци.
На 23 май беше публикувана статията „САЩ изпитват нова ракета за системата за противоракетна отбрана на НАТО”. На 10 юни сайт, който разполага с добри източници от руското разузнаване, публикува материал, в който се говори, че украинският президент Петро Порошенко тайно се е срещнал с американска делегация, възглавявана от директора на Националната служба за секретни операции към ЦРУ Франк Арчибалд. В състава на делегацията били включени бившият началник на резидентурата на ЦРУ за Украйна Джефри Игън, действащият такъв Реймонд Марк Дейвидсън, Марк Бъги (ЦРУ-Истанбул), агентът на ЦРУ в полската разузнавателна служба Анджей Дерлатка, и сътрудникът на ЦРУ Кевин Дъфин, заемащ понастоящем поста на старши вицепрезидент на застрахователната компания „Брауер”. Порошенко и Арчибапд подписали документ под названието „Споразумение за военно сътрудничество между САЩ и Украйна”.
Трябва също така да се отбележи, че само месец преди ЦРУ и Държавният департамент да свалят предишния, проруски президент на Украйна, Виктор Янукович, холандското правителство, след 18 години колебание, реши да позволи на САЩ да въоръжи бомбардировачите F-35, базирани в Холандия, с ядрени бомби. Преди това през ноември 2013 г. холандският парламент „утвърди план на правителството за получаване на 37 самолети F-35 A, които да сменят остарелите ядрени бомбардировачи F-16. Тръгнаха слухове и че в Холандия, на авиобазата „Волкер”, са разположени – в съответствие с политиката на НАТО за споделяне на ядрената тежест, – около двадесет ядрени гравитационни бомби В-61.
При това Обама не само увеличава способността на Америка за превантивен ядрен удар, но създава и нещо ново, каквото е инициативата „бърз глобален удар”, която има за цел да допълни нашите ядрени сили с „точни неядрени оръжия”. Оръжия, които са способни да унищожат руските ядрени оръжия за няколко минути, ако атаката се извършва от територията на съседната на Русия Украйна. Възможно е за Обама това да е резервен вариант, в случай че европейците (с изключение на Холандия и още две или три страни) откажат да участват в ядрен удар срещу Русия.
Намерението на Обама безусловно е сериозно, но въпросът е дали може да застави лидерите на другите „демократични” държави да се съгласят с неговия план за първи удар. Въпросът остава открит.
Двете най-вероятни неща, които могат да го спрат на този етап, са или разцепление в НАТО, или решението на Путин да се примири с вътрешнополитическите последици и не отговори на нашето предизвикателство. Путин може да стигне до извода, че е по-добре за известно време сънародниците му да го считат за “женчо”, отколкото да загине цялата страна заедно с него. От своя страна, ако Обама твърде упорито разиграва своите козове на „свръхдържава”, този конфликт може да го компрометира повече, отколкото Путин.
В края на краищата неща от този род няма да подобрят неговия образ в учебниците по история, ако разбира се, това изобщо го вълнува. Впрочем, Обама напълно би го устроило, ако го запомнят като втория Джордж Буш-младши само че с по-голяма дарба в бърборенето. Във всеки случай, ако става въпрос за ядрения удар, такава „победа” би унищожила репутацията на Обама с още по-голяма сигурност, отколкото „победата” в Ирак, която унищожи репутацията на неговия предшественик. Вероятно в края на краищата американците ще си помислят, че Буш-младши не е бил най-лошият президент в историята на нашата страна. Кой казва, че втората половина на управлението Буш – Обама не може да се окаже по-лоша от първата като резултат?!
Автор: Ерик ЗЮС
„OpEdNews.com, САЩ
Превод Росен Петков
Текстовете на В. Данилевски и на Ед Зюс илюстрират по един превъзходен начин разликата между източното и западното мислене, разликата в ценностите, разликата в “температурата” на тревогата и очакването как ще се развие ситуацията в Украйна. Именно заради това и двете са прелюбопитен опит да се изложат аргументите на разума (и на чувството) от гледна точка на потърпевшия и на нападателя. Погледнато в перспектива, и двете статии разглеждат близкото бъдеще на конфликта, в който заложниците стават все повече и жаравата все повече се разпалва. Но всъщност има и огромна разлика, почти пропаст във виждането как би могъл да се развърже този възел. Тъй като на карта е заложена не само съдбата на континента Европа, а и на три четвърти от света, ние, в “Нова Зора” бихме избрали тезата на В. Данилевски. От друга страна обаче, журналистът Ерик Зюс излага с голяма доза достоверност аргументи, които не са за пренебрегване, и технологии, които вече бяха изпитани на гърба на милиони хора. И стана ясно, че светът продължава да бъде твърде крехък и неефективен, когато става дума за прилагане на чудовищната енергия на атомното ядро. Какво обаче би могло да възпре хищната енергия на разрушителния геополитически враг на Русия, ако не велик разум и велика жертвоготовност. Именно за това говори и Данилевски, и думите му будят възхищение поради мощния заряд на несравнимата любов към родината.
Източник: http://www.zora-news.com
