Постинг
03.10.2009 14:00 -
Какво представлява Лисабонският договор
Какво представлява Лисабонският договор
На 13 декември 2007 г. лидерите на Европейския съюз официално подписват договора за реформа, който има за цел да възроди институциите и да замени отпадналата конституция.
Ето и някои от основните положения в Лисабонския договор, който ще влезе в сила през 2010 г., ако бъде успешно ратифициран от всичките 27 страни-членки на Европейския съюз.
Договор, не конституция
Опитът да бъде създадена първата конституция на Европейския съюз, която трябва да замени ключовите договори – Римския договор от 1957 г. и договорите от Маастрихт (1992 г.), Амстердам (1996 г.) и Ница (2000 г.) – се провали през 2005 г., когато холандските и френските гласоподаватели отхвърлиха идеята на национални референдуми. Новият “Договор за реформа” ще допълни и коригира своите предшественици, няма да ги замени.
Нови права за гражданите на ЕС
Договорът прави задължителна главата за фундаменталните права; 54 точки за правата на гражданите (свободи, равнопоставеност, икономика и социални права), но те се прилагат към законите на блока.
Великобритания и Полша получиха право на отказ от това положение.
Един милион европейски граждани ще имат правото да “приканят” Европейската комисия да представи законодателна инициатива в тази област.
Институции и постове
На мястото на ротационното председателство, според което всяка страна-членка го държи в продължение на шест месеца, ще бъде създаден поста “председател на Европейския съвет” (в който влизат 27 страни-членки). Той ще бъде избиран от лидерите на ЕС с мандат от 2,5 години.
Ротационната система ще бъде запазена за съвета на министрите (на финансите, на земеделието и т.н.)
Председателят ще подготвя срещите и ще представя ЕС на световната сцена “без да се меси в работата” на новия “Върховен представител за външните отношения и сигурността”.
Този пост на външната политика ще комбинира ролите на настоящия върховен представител за външната политика и сигурността (Хавиер Солана) и на еврокомисаря по въпросите на външните отношения (Бенита Фереро-Валднер).
Този, който го поеме, ще бъде също и заместник-председател на Европейската комисия и ще координира всички външни действия на ЕС.
В Комисията – изпълнителния орган на ЕС, който не се избира – от 2014 г. първоначално бе предвидено да бъде съкратен броя на комисарите, за да бъде засилена ефективността, впоследствие това положение отпадна и според документа всички страни-членки ще имат свои комисари. Също така договорът повишава броят на политическите сфери, в които членовете на Европейския парламент ще трябва да одобряват законодателството на ЕС заедно със страните-членки, в частност в чувствителни области като правосъдие, сигурност и имиграция. На националните парламенти ще бъде дадена възможност на глас в изработването на законите в ЕС за първи път. Всеки от тях ще получи предложения за новото законодателство на ЕС, за да може директно да вземе решение, дали предложението влиза в неговите компетенции.
Ако една трета от националните парламенти се противопоставят, предложението ще бъде връщано за преразглеждане от Комисията.
Системи за гласуване
Областите, в които взимането на решение може да бъде одобрявано чрез мажоритарно гласуване, а не с единодушие, се увеличават, особено в сферата на правосъдието и полицейските въпроси.
Великобритания и Ирландия си осигуриха правото да взимат решения в тези области, както те пожелаят, но няма да могат възпират европейските си партньори.
Договорът също въвежда нова система за гласуване. Според новото “двойно мнозинство”, уговарящо системата за гласуване, минимум 55% от страните-членки (в момента 15 от 27 страни), представляващи най-малко 65% от населението на ЕС трябва да гласуват в подкрепа на нов законопроект, за да бъде одобрен.
Системата започва да функционира през 2014 г. като ще включва преходен период до 2017 г., предоставен по молба на Полша. Новата система е по-силно базирана на броя на населението.
Нови политики
Договорът въвежда нови цели, сред които единна енергийна политика и стратегия за борба с глобалното затопляне.
За търговската политика, честната конкуренция се превръща в изискване за осигуряване на подходящо функциониране на вътрешния пазар.
По въпросите на сигурността, клаузата за “солидарност” е представена в случай на терористични атаки. Страна-членка, която бъде обект на терористична атака, ще получи помощ от останалите страни-членки, ако й е необходима.
Клауза за напускане
Договорът въвежда възможност за страна-членка да напусне Европейския съюз при условия, които да бъдат уговорени с нейните партньори.
На 13 декември 2007 г. лидерите на Европейския съюз официално подписват договора за реформа, който има за цел да възроди институциите и да замени отпадналата конституция.
Ето и някои от основните положения в Лисабонския договор, който ще влезе в сила през 2010 г., ако бъде успешно ратифициран от всичките 27 страни-членки на Европейския съюз.
Договор, не конституция
Опитът да бъде създадена първата конституция на Европейския съюз, която трябва да замени ключовите договори – Римския договор от 1957 г. и договорите от Маастрихт (1992 г.), Амстердам (1996 г.) и Ница (2000 г.) – се провали през 2005 г., когато холандските и френските гласоподаватели отхвърлиха идеята на национални референдуми. Новият “Договор за реформа” ще допълни и коригира своите предшественици, няма да ги замени.
Нови права за гражданите на ЕС
Договорът прави задължителна главата за фундаменталните права; 54 точки за правата на гражданите (свободи, равнопоставеност, икономика и социални права), но те се прилагат към законите на блока.
Великобритания и Полша получиха право на отказ от това положение.
Един милион европейски граждани ще имат правото да “приканят” Европейската комисия да представи законодателна инициатива в тази област.
Институции и постове
На мястото на ротационното председателство, според което всяка страна-членка го държи в продължение на шест месеца, ще бъде създаден поста “председател на Европейския съвет” (в който влизат 27 страни-членки). Той ще бъде избиран от лидерите на ЕС с мандат от 2,5 години.
Ротационната система ще бъде запазена за съвета на министрите (на финансите, на земеделието и т.н.)
Председателят ще подготвя срещите и ще представя ЕС на световната сцена “без да се меси в работата” на новия “Върховен представител за външните отношения и сигурността”.
Този пост на външната политика ще комбинира ролите на настоящия върховен представител за външната политика и сигурността (Хавиер Солана) и на еврокомисаря по въпросите на външните отношения (Бенита Фереро-Валднер).
Този, който го поеме, ще бъде също и заместник-председател на Европейската комисия и ще координира всички външни действия на ЕС.
В Комисията – изпълнителния орган на ЕС, който не се избира – от 2014 г. първоначално бе предвидено да бъде съкратен броя на комисарите, за да бъде засилена ефективността, впоследствие това положение отпадна и според документа всички страни-членки ще имат свои комисари. Също така договорът повишава броят на политическите сфери, в които членовете на Европейския парламент ще трябва да одобряват законодателството на ЕС заедно със страните-членки, в частност в чувствителни области като правосъдие, сигурност и имиграция. На националните парламенти ще бъде дадена възможност на глас в изработването на законите в ЕС за първи път. Всеки от тях ще получи предложения за новото законодателство на ЕС, за да може директно да вземе решение, дали предложението влиза в неговите компетенции.
Ако една трета от националните парламенти се противопоставят, предложението ще бъде връщано за преразглеждане от Комисията.
Системи за гласуване
Областите, в които взимането на решение може да бъде одобрявано чрез мажоритарно гласуване, а не с единодушие, се увеличават, особено в сферата на правосъдието и полицейските въпроси.
Великобритания и Ирландия си осигуриха правото да взимат решения в тези области, както те пожелаят, но няма да могат възпират европейските си партньори.
Договорът също въвежда нова система за гласуване. Според новото “двойно мнозинство”, уговарящо системата за гласуване, минимум 55% от страните-членки (в момента 15 от 27 страни), представляващи най-малко 65% от населението на ЕС трябва да гласуват в подкрепа на нов законопроект, за да бъде одобрен.
Системата започва да функционира през 2014 г. като ще включва преходен период до 2017 г., предоставен по молба на Полша. Новата система е по-силно базирана на броя на населението.
Нови политики
Договорът въвежда нови цели, сред които единна енергийна политика и стратегия за борба с глобалното затопляне.
За търговската политика, честната конкуренция се превръща в изискване за осигуряване на подходящо функциониране на вътрешния пазар.
По въпросите на сигурността, клаузата за “солидарност” е представена в случай на терористични атаки. Страна-членка, която бъде обект на терористична атака, ще получи помощ от останалите страни-членки, ако й е необходима.
Клауза за напускане
Договорът въвежда възможност за страна-членка да напусне Европейския съюз при условия, които да бъдат уговорени с нейните партньори.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
