През януари президентът Първанов посети Япония и заяви (както беше оповестено в неговия сайт), че България е „готова да работи с Япония в областта на икономиката, енергетиката, инфраструктурата, туризма”. Освен това предложи на японците български инвестиции.

Нито дума не обелиха обаче японците, дали те са готови да си работим заедно на този широк фронт. И както се вижда към днешна дата – не напразно, защото в графата „КПД” по отношение на президентската визита до Токио се мъдри една нула, празно пространство.

Предполагам, че по същата логика, ще предложи на австралийците да изградим съвместни ферми за кенгурута.

Но да не избързвам – в момента Г.Първанов е в Южна Корея и предлага на „Хюндай” заедно да произвеждаме във Варна кораби за пренос на газ в рамките на Черно море (може би от България за Русия, защото за обратното намерение няма индикации).

От „Хюндай”, според долетялата до нас от доста далечния Изток сензационна новина, били погледнали с „интерес” на идеята. И как няма! Както и да го погледнеш, то си е интересно.

Да обобщим: Южна Корея ще строи кораби за пренос на газ (явно като алтернатива на руските газопроводи в Черно море, няма как да е иначе) в Източна България, а още по на изток и малко на север ще гледат със скръстени ръце развоя на тази западна (от руска гледна точка) идея.

Реалистично, нали! На това му се казва „реалполитика”, направо по учебник, по Бисмарк – поставяме ги руснаците пред свършените факти, зачеркваме им синия, южния и северния поток и фактите…свършват. Остават фантазиите. И снимките за спомен на фантазьорите по екзотичните точки на планетата.

Апропо, като стана дума за разхищенията на президента с неговата страст към пътуванията на далечни разстояния, не можеше ли летенето до Япония да се съчетае с това до Южна Корея и Австралия – и без това резултатът явно е еднакъв, нулев. Поне разходите щяха да са по–малки.

Но да не тревожим човека с дребнави въпроси за някакви си половин милиона лева. Той генерира идеи от глобален мащаб, пък ние му придиряме за някакви си разходи. Всичко вложено в неговата държавническа дейност ще ни се върне – тъпкано дори.

За финал (като стана дума за държавническо мислене), да попитам плахо: един такъв грандиозен план за превръщане на Черно море в българско – южнокорейски басейн за транспортиране на газ (с какъвто не разполагаме), не трябваше ли все пак да бъде представен на вниманието на самите българи, преди да развеселяваме с него далечните южни корейци?

Така де, и ние душа носим, бихме се посмели от душа, имаме нужда от малко разтуха.